Сайтът е в процес на обновяване!

Екологична мрежа

Части от община Стамболово попадат в няколко защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Това са "Студен кладенец" и "Мост Арда" - обявени по Директивата за птиците и "Източни Родопи" по Директивата за хабитатите.

От защитените територии обявени по Закона за защитените територии, в община Стамболово се намират защитена местност "Големият сипей" и природните забележителности "Дяволски мост" и "Кован кая". 

 

Защитена зона „Източни Родопи"

Мястото
Част от община Стамболово попада в защитена зона „Източни Родопи" предложена за обявяване като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.Това е зона, която следва да бъде обявена по Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна или както е известна накратко, Директивата за хабитатите.

Тази защитена зона обхваща по-голяма част от Източни Родопи.Общата и площ е 2 173 530 дка. В границите и влизат  и двата най-високи рида на Източни Родопи - рида Гюмюрджински снежник с височина от 1 463 м н. в. и рида Мъгленик висок 1 266 метра.

За растенията
На територията на защитената зона са съхранени незасегнати от човешката дейност гори от балканския ендемит планински ясен. Зоната е важна и за опазването на няколко типа крайречни гори съставени от елша, източен платан, бяла топола и върба.

Други важни местообитания са смесените дъбови гори. Те са съставени от цер, благун и космат дъб. Тук те заемат значителна площ.

Защитена зона „Източни Родопи" е една от четерите зони у нас, на територията на които се среща ендемичната българска ела, известна още като Цар-Борисова ела.

За животните
Защитена зона „Източни Родопи" е най-важната зона за опазване популациите на двата вида сухоземни костенурки, срещащи се у нас. Това са шипобедрената и шипоопашатата сухоземни костенурки.

В миналото двата вида сухоземни костенурки са били широко разпространени. Днес обаче са застрашени от изчезване в световен мащаб и са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

Двата вида са приоритетни за опазване съгласно редица международни природозащитни документи:

Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания

Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

В българското законодателство сухоземните костенурки попадат под закрилата на Закона за биологичното разнообразие, съгласно който нарушителите се наказват с глоба до 10 000 лева и обезщетение за всеки убит екземпляр и Наказателния кодекс на Република България, съгласно който бракониерите се наказват с глоба до 5 000 лв., лишаване от свобода до 5 години и заплащане на обезщетение за всеки унищожен екземпляр.

От влечугите интерес представляват и местообитанията на каспийската блатна костенурка. Мястото е от изключително значение за нейното опазване. Във водоемите може да бъде наблюдавана и другия вид водна костенурка - обикновена блатна. От 30-те вида прилепи, срещащи се у нас в защитена зона „Източни Родопи" са установени 19 вида. Пещерите по долината на Арда и край село Рибино осигуряват убежище на десетки хиляди от тези летящи бозайници. Сред тях са включените в Световния червен списък подковонос на Мехели, средиземноморски подковонос, малък и голям подковонос, дългопръст, голям и трицветен нощник.

Горите по гръцката граница се посещават от скитащи кафяви мечки. Във водоемите на територията на защитената зона може да бъде видяна и видрата-вид защитен от изчезване в световен мащаб.

Заплахи

  • Защитената зона е застрашена от планове за сроеж на нови малки водноелектрически централи, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидроложки характеристики и вредят на водните обитатели.
  • Друга заплаха са плановете за изграждане на вятърни електроцентрали. Такива вече има поставени по границата ни с Гърция.
  • Намаляването на пашата на много места в защитената зона застрашава съществуването на полуестествените и храстови местообитания и най-добрите местообитания на двата вида сухоземни костенурки и лалугера.
  • Старите дъбови гори са застрашени от изсичане. Проблем е и засаждането на чужди дървесни видове като кедър, бяла акация и червен дъб.

 

Защитена зона „Студен кладенец"

Мястото
Това е специално защитена зона приета за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Мястото обхваща язовир „Студен кладенец", разположен в скално дефиле на река Арда, заобиколен от отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Една част от територията на община Стамболово попада в границите на защитената зона. Общата и площ е 159 956 дка. Това е едно от ключовите места за опазването на застрашени видове птици, срещащи се в Източните Родопи.

За растенията
По-голямата част от планинските склонове около язовира са покрити със смесени широколистни гори, съставени от  келяв габър, мъждрян, благун и горун. По-рядко в района се срещат чистите гори от горун или такива премесени с обикновен габър. Не са малко и местата покрай язовира покрити с гори и храсталаци от келяв габър, драка и червена хвойна. Интерес представляват скалните комплекси, заемащи значителна част от територията на защитената зона. Невероятна е гледката от редуващите се скални комплекси с единични скали и каменисти сипеи.

Навсякъде в района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с тревни съобщества, в които преобладават видове като белизмата и луковичата ливадина.

За птиците
На територията на защитена зона „Студен кладенец" са установени общо 219 вида птици. От тях 91 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове, 103 са от европейско природозащитно значение, а застрашените от изчезване в световен мащаб са 12 вида. Мястото, обхващащо територии около язовир „Студен кладенец" е и от световно значение като представителен район за Средиземноморския регион. Тук могат да бъдат наблюдавани7 от общо 9 установени за страната ни биомно ограничени вида. Това са испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка.

Районът на язовира е от изключително значение за опазване на местообитанията на 69 гнездящи тук видове птици и 21 вида мигриращи или зимуващи водолюбиви птици.

Мястото е уникално и с това, че една от двете колонии белоглави лешояди в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Тук  редовно идват да търсят храна и черните лешояди, гнездящи в националния парк „Дадя" в Гърция.

Районът на „Студен кладенец" е едно от най-важните места в страната на гнездящите тук черен щъркел, египетски лешояд, сивоокдъждосвирец, бухал, голям маслинов пресмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд.

Заплахи

  • пожари - естествени или причинени от човека;
  • залесяване с неприсъщи за района дървесни видове;
  • незаконни сечи
  • бракониерство и използването на отрови против вълците;
  • съществуващите електропреносни мрежи
  • безпокойството на птиците;
  • делта и парапланеризъм, скално катерене;
  • потенциална заплаха за местообитанията е и изграждането на ветроенергийни паркове.

 

Защитена зона "Мост Арда"

Мястото
Това е зона одобрена за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. В границите на тази защитена зона с площ от 150 224 дка попадат територии от община Стамболово. Защитена зона "Мост Арда" се намира в югоизточната част на България, в Източни Родопи. Мястото е част от долината на река Арда между язовирите "Студен кладенец" и "Ивайловград", заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви.

За растенията
Най-голямата площ от територията на това място заемат смесените широколистни гори съставени от цер, благун и космат дъб.В тях се срещат и средиземноморски елементи като червената хвойна и дървовидният плюскач.Отделни райони в защитената зона са покрити от глог и жасмин.Горите по поречието на река Арда в защитената зона се редуват с огромни открити тревни пространства със сухолюбиви тревни формации и влаголюбиви около самата река. Големи площи заемат и земеделските земи,които са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била.Коритото на река Арда в този участък е много красиво, с пясъкливо-каменисто дъно и брегове обрасли с върби.

За птиците
На територията на защитената зона са установени 142 вида птици.31 вида от тях са включени в Червената книга на страната ни, а от общият брой срещащи се видове 65 са от европейско природозащитно значение.Тук могат да бъдат наблюдавани и 5 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.Защитена зона"Мост Арда" е място със световно значение за опазването на някои видове птици,представителни за средиземноморския биом.Седем от срещащите се в България 9 биомно ограничени вида,характерни за средиземноморският биом могат да бъдат видени тук.Това са испанското каменарче,големия маслинов пресмехулник,белочелата сврачка,червеногушото коприварче,малкото черноглаво коприварче,скалната зидарка и черноглавата овесарка.

Мястото е уникално и с това,че е едно от малкото в България,които са от световно значение за опазването на черния лешояд,тъй като този вид редовно посещава района при търсене на храна.

Тук се среща и световнозастрашения царски орел.Защитена зона"Мост Арда" е една от най-важните в страната ни и е от значение за Европейския съюз за опазване на видове като сивоокия дъждосвирец,черния щъркел,египетския лешояд,чухала и синия скален дрозд.Други видове представителни популации в района са градинската овесарка и ястребогушото коприварче.

Какво може да научим за царския орел?
Наричат го още "кръстат орел".Това е старото му българско име,хората са оприличили белези от окраската на орела на кръст.Царският орел се отличава от останалите властелини на небето по светло-жълтеникавата си глава и двете бели петна в горната част на гърба на възрастните птици,които приличат на еполети.Именно тези белези приличат на кръст и са дали името на орела.Ако в миналото тази птица се е срещала на много места в страната ни,сега орулът е оцелял само в няколко района на България. Местата,където днес може да бъде наблюдаван са граничният район на Сакар планина,Дервентските възвишения и Странджа планина.В останалите части на страната ни са останали отделни двойки.Това са Източните Родопи,Средна гора,Добруджа и Източна Стара планина.

Специалистите сочат като обща численост за вида в България около 25-30 двойки,но известните гнезда на царски я орел у нас са 19,повече от половината от тях10,са в Сакар планина.Подобно в състоянието на вида и в света.Между 1000 и 1600 двойки царски орли са останали в Европа,като само около 200 от тях са извън старните от бившия Съветски съюз.Тази величествена птица живее близо до хората.Избрала е за свой дом нивите,пасищата изпъстрени с единични дървета,осеяни с храсталаци хълмисти райони и предпланински склонове със запазени петна от дървета.Там намира храната си-дребни гризачи,като от тях любимата му жертва са лалугерите.В менюто му освен тях влизат още полевките,таралежите и някои влечуги.не са редки случаите,при които на трапезата на царския орел присъстват и някои грабливи птици като керкенези,улулици и мишелови.Понякога се храни и с мърша.

Мъжките и женските птици образуват брачни двойки след навършване на четвъртата или петата година, като разбира се има изключения. По време на размножителния период двойките изпълняват т. нар. брачни игри.Този пириод започва през февруари или началото на март. Женската птица обикновено снася по две яйца, рядко три и по изключение четири. Малките птици се излюпват през месец май и след около два месеца правят първите си опити да летят.


 

Защитена местност „Големият сипей"

Мястото
На територията на община Стамболово се намира една от най-големите защитени територии в Хасковска област - защитена местност „Големият сипей". Тя обхваща площ от 653,9 ха от северния бряг на язовир „Студен кладенец", в землищата на селата Рабово и Бял Кладенец.Това е силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на язовира и местността „Качлъкбуюк дере". Тук са запазени забележителни скални комплекси и сипеи, в които гнездят застрашени видове птици.

Кога и защо е обявена защитената територия?
Защитена местност „Големият сипей" е обявена със заповед на Министерство на околната среда  и водите през 2001 г. със съдействието на една от най-големите природозащитни неправителствени организации у нас - Българско дружество за защита на птиците.
Защитената територия е част от Орнитологично важно място „Студен кладенец", имащо световно значение за опазването на някои видове птици, срещащи се у нас. Попада и в предложените защитени зони за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Обявена е с цел да бъдат опазени територии със забележителен ландшафт и местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове и съобщества.

За растенията
Горите в защитената територия са дъбови. Те са съставени основно от благун, космат дъб и цер. Това са сухолюбиви видове, а горите, които те образуват се наричат ксерофилни. Сред дъбовите дървета се среща и келявият габър. Обширни площи от защитената територия са заети от храстите драка, червена хвойна, глог и шипка. В района има и големи площи, които са заети от сухолюбиви тревни съобщества. В тях преобладават като видове белизмата, луковичата ливадина и садината.

За животните
Проучванията на специалистите биолози показват, че защитената местност е от изключително значение за опазването на птиците. На територията на нашата страна, Източните Родопи са единственото място, където гнездят белоглави лешояди.Широко разпространени в далечното минало, днес са останали само 32 двойки, които гнездят по удобните скални ниши в планината.Две са най-важните места за гнездене на вида в Източните Родопи и едно от тях е именно защитена местност „Големият сипей". По скалите на „Големият сипей"гнездят между 9 и 14 двойки. Намерили подходящи места за изграждане на гнездата си и за отглеждане на потомството, белоглавите лешояди трайно са се заселили в района. Тук те намират необходимата храна за да отглеждат всяка година по едно малко. Постоянно над скалните масиви и водите на язовира прелитат огромните силуети на тези птици.Те са интересен обект за наблюдение не само на специалистите и любители орнитолози, но и за местните жители.Последните много добре знаят, че тези птици се хранят с трупове на умрели животни и изпълняват ролята на санитари в природата, затова и са загрижени за тяхното опазване.

Другият вид - египетски лешояд, който също може да бъде видян в региона, се среща у нас само от късна пролет до есента, когато отлита към по-топлите страни. Това е най-малкия вид лешояд, който се среща у нас. За разлика от по-големите си по размери събратя, той може да се храни и с живи животни, които улавя сам. На трапезата му често присъстват  видове, като таралежът и някои змии, които често намира прегазени по шосетата. В последните години числеността на египетския лешояд намалява в цял свят и през 2007 година беше включен в Световния Червен списък като застрашен вид.

От грабливите птици могат да се наблюдават още орела змияр, малкия креслив орел и черната каня. Всички те са включени в Червената книга на България като видове застрашени от изчезване.

Красив и интересен обитател на защитена местност „Големият сипей" е черният щъркел. Подобно на лешоядите и за разлика от белия щъркел, той живее далеч от населените места. Строи гнездата си по скалите и търси храната си по плитчините на язовира, по поречието на река Арда и по-малките водоеми в региона.

Защитената територия е уникална и с това, че само тук и никъде другаде в България има гнездяща колония от сиви чапли на скали. Колонията нараства с всяка изминала година, сочат наблюденията на орнитолозите.

В района, където попада и защитената местност са установени седем от общо деветте, срещащи се в България биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона. Това са испанско каменарче, голям маслинов пресмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочеласврачка, черноглава овесарка и скална зидарка.

Какво трябва да знаем при посещенията ни в защитена  местност „Големият сипей"?

Нека не забравяме, че човешкото присъствие в близост до гнезда и убежища на редки животни може да ги прогони завинаги. Скалните комплекси не трябва да се посещават от декември до август, когато е размножителния период на лешоядите.


 

Природна забележителност „Дяволски мост" - „Шейтан Кюпрю"

Местоположение и статут
Защитената територия се намира в землището на село Рабово, община Стамболово. За природни забележителности като тази, у нас се обявяват характерни или забележителни обекти от неживата природа, като например скални форми, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други.