Сайтът е в процес на обновяване!

Археологични паметници

Районът на община Стамболово се простира от Хасковската равнина до река Арда, полупланинските масиви в него се редуват с неголеми равнини, заети от плодородна земя и сочни пасища. Този облагодетелстван от природата кът на нашата страна е богат с археологически паметници на културата от всички епохи.Преобладават тракийските паметници от предримската и римската епоха и старобългарските селища и некрополи. Няма селище при проучването на което да не са открити надгробни могили, крепости или тракийски скални гробници и светилища.

Районът на Стамболово е обитаван от дълбока древност. Селище от праисторическата епоха е разкрито на 800м североизточно от с.Долно Ботево в местността Старите градини, а друго от V – ІV хил. пр. н. е. в местността Бешкова река, в землището на Стамболово.

Преди повече от три хиляди години тракийското племе одриси населява целия край. Траките – земеделци и скотовъди били свободолюбиви и трудно понасяли чуждото владичество. Независимо, че били завладяни за няколко десетилетия от Филип ІІ Македонски /ІV в. пр. н. е./, а по-късно и от келтите, те успели да запазят своите племенни обичаи и материална култура.

За вождовете си траките правели скални гробници, а обикновените хора погребвали в земята или след изгаряне глинената урна с тленния прах затваряли в издълбани в скалите трапецовидни ниши. Интересните скални некрополи се намират в наследствос други тракийски паметници – крепостите и светилищата. Комплекси от крепости, светилища и некрополи от раннотракийския периодсе срещат най-често в долината на р. Арда и в скалистите местности на север от нея.

Тракийски култово-погребални комплекси в ранната епоха разпръснати из Източни Родопи, има и около Стамболово. Почитането на скалата играе важна роля в религиозните представи на траките. За тях тя е символ на космическото устройство: по върховете и обитавали небесните богове, в подножието и – злите духове и хтоничните божества /от подземния свят/, а в средата – човешкия род. Почитани са божества, свързани със Слънцето – Великата майка на боговете Кибела, Дионис, Сабазий и Тракийския конник.

Край река Арда при Долно Черковище е издълбана в скалите гробница, известна като Поп Мартиновата дупка, тъй като родобския харамия поп Мартин се укривал в нея от турците. Около гробницата и по близките скали са издълбани над 200 трапецовидни ниши, в които са поставяни урните с праха на изгорените траки.

Край Долно Черковище по време на строежа на язовира е открито тракийско селище от римската епоха, възникнало в близост с важния за долината на река Арда римски калдъръмен път, запазен добре източно от селото. На левия бряг на реката върху скалистия връх Св. Илия, на 500 м  източно от селото, се намират останките на антична и средновековна крепост с трапецовидна форма и площ около 1 дка. Крепостните стени са изградени от ломен камък и са дебели 2 метра. На юг и изток се издигат високи до 30 м отвесни и непристъпнискали. В югозападния край на крепостта личат останките на правоъгълна кула. По склона на върха се намират останки от глинени съдове от ІХ – ХІ в. Западно от крепостта се виждат основите на малка църква. На 100 м източно от крепостта са открити оформени с каменни плочи гробове, в коитоса намерени стъклени и бронзови старобългарски гривни от Х – ХІ век. От тук римския път продължава в посока на крепостта при село Рабово, която също лежи на левия бряг на р.Арда. Тук реката прави елипсовиден завой на юг и образува полуостров с труднодостъпен връх. Крепостните останки са на самия връх, запазени само на отделни места над земята. Крепостта е използвана главно през Средновековието, което личи от намерените тук културни останки.

Тракийски скални гробници има на няколко места при село Пчелари.В местността Хамбара до с.Поповец и съвсем близо до Стамболово – при с.Кралево, има останки от крепост.

Най-интересен е култовия комплекс от тракийски паметници при големия Източнородопски рид Чала – резерват от тракийски, римски и старобългарски паметници. Той е ограден от селищата Кралево, Долно Ботево, Голям Извор и Малък Извор. В най-високата част на Чала, на около 2 км източно от Кралево, личат останки от три реда стени на тракийска крепост, които представляват каменни пояси /огради/ от суха зидария /градеж без спойка/. В района на крепостта са открити стрели и керамика от старожелязната, младожелязната, римската, късноримската епоха и от средновековието. В тази крепост през римската епоха е имало тракийско светилище от ІІІ в., сред чийто останки са открити няколко оловни огледалца, някои от които с надпис възхваляващ красотата. От същото време са открити монети в самото селище Кралево.

На около 1 км югоизточно от Кралево, по западните склонове на Чала има няколко групи живописни скали, потънали в пищна зеленина.

На около 100 м на север, в друга група скали освен почти заличените култови трапецовидни ниши са издълбани две тракийски скални гробници.Първата от тях, известна като Пещерата, има фурнообразна форма с елипсовиден вход.Ясно личат следите от изчукването на тавана и стените на гробницата. Около входа все още  личат изсичанията, които е трябвало да задържат каменна врата /плоча/.

На 4 – 5 м над Пещерата са останките на Малката пещера  - изцяло изкуствено оформена по-малка гробница, с отвор около 1 м – сега полуразрушена.

Продължавайки обхождането на западните склонове на Чала ще открием и по-късни паметници. В най-ниската част има средновековен некропол, чийто гробове са оформени с плочести камъни. Старобългарски некропол от ІХ – ХІ в. с гробове има и в местността Куза, на около 1 км североизточно от с.Кралево, и на 50 м вляво от шосето Кралево – Корен.

В северния край на западния склон на Чала, на около 300 м от североизточния край на с.Кралево, в местността Чортленя се намира тракийски култов комплекс от некропол и светилище. Върху група изолирани скали има издълбани трапецовидни ниши.

Местността Чортленя е богата на вода.Тук има изградена голяма подпорна стена с камъни, взети от разрушено светилище.Тази стена пази съвременния каптаж на питейна вода. В нейния градеж личат значително количество вторично използвани профилирани камъни и каменни блокове с издълбан улей, по който е текла открита вода. Вероятно тук е имало нимфеум или тракийско светилище – наблизо е намерен мраморен оброчен релеф на тракийския конник.

Останки от голяма късноримска и средновековна  крепост личат в землището на с.Голям Извор. Крепостта е била изградена от оформени каменни блокове, използвани от съседните селища Голям Извор и Малък Извор за строеж на стопански сгради. В крепостта са открити стрели и копия, монети от предримската, римската епоха и средновековието. Намерените метални токи, коланни апликации, златна монета на император Андроник ІІ /1282 – 1328/ и голямо количество интересни оловни печати от периода ІХ – ХІІ в. показват, че останките са от развит градски център.

В полите на Чала откъм село Долно Ботево са открити тракийски шарапани /виноделни/, а при карстов извор в местността Акмара – напълно запазен каптаж с резервоар от ІV век. От този район интересна е и голямата находка от тракийски имитации на сребърни тетрадрахми от остров Тасос от І в. пр. н. е., в местността Терфилика , на около 2,5 км. От Долно Ботево, по посока на с. Кладенец е открит и сребърен нагръдник от V в. пр. н. е.

Преди около 2500 години местните тракийски племена установяват търговски взаимоотношения с Гърция. Срещу селскостопанска продукция били внасяни зехтин, вино, и фино изработени съдове. При проучването на тракийските селища, в землищата на днешните села Тънково, Пчелари, Маджари, Царева поляна и др., са открити сребърни монети на Филип ІІ Македонски при Попов мост Тънково, железен меч и колективна находка от монети на Маронея /Маджари/, колективна находка от сребърни монети от Атина, V в. пр. н. е. в местността Цветен дол /Царева поляна/ и др.

Тракийските вождове били погребвани най-често в надгробни могили. През 1966 г. в землището на Стамболово,  в местността  Двете чуки, срещу Гледка, при риголване на лозовите масиви на няколко метра от едната могила е открита тракийска колесница от ІІ в. През 1985 г. при разкопка на втората могила, били открити около 30 глинени съда от ІІ в., поставени в гроба на покойника при погребалния ритуал на изгарянето му.

В долината на река Арда , в района на Маджарово, покрай крепостите при Долно Черковище и Рабово личат останките на стар римски път.

През римската епоха на Чала и в долината на Арда се изграждат редица крепости, които охраняват важни пътища или по-значителни селища.Такива са крепостите при Рабово, на завоя на Арда и при Долно Черковище.

Когато през VІІ в. в днешна Северна България се създава славянобългарската държава, възникват десетки нови славянски селища. Те просъществували векове наред по време на Първото и Второто българско царство. Останки от тях, открити при археологически разкопки и теренни проучвания при Стамболово, Долно Ботево, Царева поляна, Рабово, Лясковец и др., разкриват бита на населението, достиженията му в занаятите и търговските връзки на този край със съседните земи. Земеделците разработвали годната земя, а хълмовете използвали за добре развитото си скотовъдство. И въпреки данъците, с които било облагано зависимото от феодалите население, използвайки пълноценно природните богатства, живеело сравнително спокойно.

Мощните стени на крепостите били издигнати за защита на местното население и българската държава. При построяването им населението работело безплатно, по време на честите походи то давало опълчение от войници, а в мирно време обработвало земята и живеело в землянки или колиби, изградени от камъни и кал, покрити със слама. Но това население ревниво пазело своите български обичаи и традиции, предавани през вековете.