На територията на община Стамболово са застъпени предимно нерудните полезни изкопаеми - скални суровини. Могат да се разделят на няколко вида:
  • Традиционни скални материали за строителната промишленост - варовици, които имат приложение във вародобива, във фуражната промишленост и за сяроочистката на ТЕЦ "Марица-Изток". Имат чистота над 97%СаСОз в солидни запаси. Предстои изграждане на кариера за очистване на сяра и за креден варовик в землищетето на село Кралево.
  • Вулкански туфи,които имат широко прибожение като скални външни облицовки - на промишлени и битови сгради и в циментовата промишленост. Срещат се в цялата община в различни разцветки - бели, бежови, розови и резидави и имат висока декоративна стойност. Използват се още за направа на бордюри в пътното строителство.
  • Нетрадиционни скални материали за керамично-фаянсовата промишленост, които включват наличие на глинесто-пясъчливи и туфозни материали с подходящи качества за изготвяне на подови и стенни облицовъчни плочки. Тези суровини се произвеждат в опитен полупрмишлен стадий от 1998 година. Това са: олигомикт, полимикт и глина "Долно Ботево". Суровините са внедрени в производство при заводски условия.

България през последните години прие предизвикателството да бъде една от водещите страни на стария континент в областта на природозащитата и устойчивото развитие. Най-голямото богатство на България е съчетаването на разнообразна и съхранена природа с ценно културно-историческо наследство, традиции, бит и разбира се, талантлив и гостоприемен народ. България е първата европейска страна, която разви и прие собствена Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1995 г.).  Разработваната Програма за опазване на Околната среда използва "Насоките за дейности, свързани с развитието на устойчив туризъм и с биоразнообразието" на Конвенцията за биологично разнообразие.

Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и организации.

Река Арда е прорязала родопските склонове, образувайки причудливи форми и образувания. Вулканичните скални комплекси достигат на места височина до 150 метра. Тук се срещат голяма част от основните елементи на ландшафта: реките, с техните брегове и оводнени стари речни корита; блата, езера, преовлажнените ливади и други екологични зони; многобройните  пещери, скалните ниши и стени; седловините и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви; полските синори, полезащитните пояси, ливадите и пасищата; заливните речни тераси и крайречната растителност; гори, които са разположени до 500 м надморска височина.

Огромните скални комплекси, сипеи и пропасти са убежище на голям брой скалолюбиви видове, с ограничено разпространение в България. Наред с преобладаващата сухулюбива растителност в доловете има неголеми участъци с мезофилни дъбови гори. Тук се намира Защитената местност "Големия сипей", която се намира на северния бряг на яз."Студен кладенец" и попада в землищата на селата Рабово и Бял кладенец. Защитената местност е обявена със Заповед N РД-471 от 11.08.2001 г.(ДВ 73/2001 г.) на МОСВ по предложение и със съдействието на БДЗП. Площта е 653,9 ха. Обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на яз."Студен кладенец" и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Предстои включването й в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Районът се характеризира с изключително високо биологично разнообразие и е обявен за Орнитологично важно място от световно значение. Разнообразна  растителност, схулюбиви гори (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q.pubescens) и цер (Q.cerris). Храстовата разстителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), дрaка (Paliuros spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp.div.). Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantion ischaemum), луковична ливадинa (Roa bulbosa) и садина (Crysopodon gryllus).

Районът се е обособил като орнитологично важно място, който е и потенциален сайт от мрежата НАТУРА 2000. ЗМ "Големият сипей" е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд (Gyps fulvos) в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. През изтеклите седем години квалифицирани специалисти полагат грижи за подхранването на лешоядите и за опазването на новоизлюпените птици. Наблюдението на лешоядите в природни условия ги прави привлекателни и атрактивни за любителите на орнитологичното разнообразие.

Наличието на общо около 87 вида птици прави района особено богат и интересен за природолюбителите. От тях 38 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. От видовете включени в Червената ни книга тук гнездят между 6 и 9 двойки черни щъркели (Cicinia nigra), 1-2- двойки скални орли, 3-4 двойки египетски лешояди (Neophron percnopterus), Орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел и осояд. Тук се срещат и орелът змияр, малкият креслив орел (Aquila pomarina) и черната каня (Milvus migrans).

В защитената местност се среща и единствената в страната колония на сива чапла (Ardea cinerea), разположена върху скали. Интересно, че в този район гнездят и 7 от 9-те срещащите се в в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), червеногушо коприварче (S. cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), както и други редки птици. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят значителен брой видове диви животни и растения, които са изброени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Между скалите са разположени смесени дъбови гори, храсталаци и пасища, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителните видове. Тук се срещат голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др. Природните дадености определят и поминъка на местното население. По течението на реката са разположени множество населени места които са с висок процент на обезлюдяване, но са съхранили традициите на много култури, религии и поколения.

Богатото биологично разнообразие в общината се дължи и на горите, възлизащи на  119003.804 дка, в т.ч. общински фонд от 98000 дка.

В община Стамболово поради липса на подобни големи промишлени замърсители няма такъв пункт за мониторинг и замърсеността не се следи, тъй като се смята, че чистотата на въздуха е  по-висока от тази в региона.